На 24.03.2020 г. в Държавен вестник е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на 20 март 2020 (ЗМДВИП)

Законът влиза в сила от 13.03.2020 г., с изключение на някои текстове за изменение на Наказателния кодекс и данъчните закони. Във връзка със създалата се ситуация по COVID 19, някои от възможностите за работодателите до края на извънредното положение -13.04.2020 г. или докато бъде продължен, за запазване на работните места и доходите на работниците и служителите са: 1. Преминаване на работа от разстояние, там където позволява – това вече е възможно и без съгласие на служителя специално посочено в чл.7, като условията са посочени в новия чл.120 б; 2. Създава се възможността за въвеждане на непълно работно време за всички работещи на пълно такова, при обявено извънредно положение, без да е налице намаляване обема на работа; 3. На основание чл.7, ал.2 от Закона, може да се предоставя до ½ от платения отпуск без съгласие на служителя. Законът не посочва ½ от кой отпуск – натрупаният или само за 2020. Предвид на това, че отпускът се предоставя и ползва на годишна база, а ползването през следваща година е изключение, става въпрос за отпуска за 2020 г. Натрупаният отпуск за предходни години следва да се предоставя съгласно разпоредбата на чл.173, ал.4 с трите нейни възможности: • При престой повече от 5 работни дни; • Предвидено е в закон и ПВТР едновременно ползване на отпуска от всички работници и служители; • Работодателят писмено е поканил работника да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година за която се полага, но работникът не е направил това до края на годината. В този случей, работодателят има право да предостави отпускът до изтичане на давностния срок - по чл.176а, ал.1 от КТ 4. Предоставяне на неплатен отпуск – като крайна мярка. 5. Предоставяне на служебен отпуск – платен или неплатен, за който ако не е уговорен в КТД /колективен трудов договор/, следва да бъдат уговорени условията и реда в допълнително споразумение. Този отпуск се зачита за трудов стаж. 6. Работодателят има възможност да даде платения отпуск на работниците и служителите при преустановяване на работа, на цялото, на част от предприятието или на отделни служители. За това следва да има заповед за преустановяване на работа, чл.7 от ЗМДВИП. 7. Специализираните предприятия не попадат в Списъка на дейностите, за които е наложена забрана с извънредното положение, и поне към този момент не може да се възползва от изплащането на компенсации на работодатели, преустановили работа поради обявено извънредно положение. В тази връзка НФРИ разработи становище до министъра на труда и социалната политика за внасяне на промяна. При прилагане на посочените възможности и мерки, тяхното смесване и създаване на хибридни модели от тях и графици на работа, може всеки да направи за своето дружество План за реализиране на действия по управление на човешките ресурси при продължаване на извънредното положение и с оглед евентуално удължаване срока на извънредното положение след 13.04.2020г. с цел запазване здравето (физическо и духовно) на работниците и служителите, доколкото имаме такова въздействие до излизане от създалата се кризисна ситуация. Пълният текст на закона: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=B063A37B8E168AC27B94B8FDB7F72FAD?idMat=147150 Извадка на ЗМДВИП „Чл. 7. (1) Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване. (2) Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Чл. 8. (1) Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. (2) Полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението полагат извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи след изрично писмено съгласие на държавния служител. Липсата на съгласие не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност. 1. Създава се чл. 120б: „Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. (2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.“ 2. Създава се чл. 120в: „Преустановяване на работата при обявено извънредно положение Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. (2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.“ 3. В чл. 138а: а) създава се нова ал. 2: „(2) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и по ал. 2“; в) досегашната ал. 3 става ал. 4. 4. Създава се чл. 173а: „Ползване на отпуск при обявено извънредно положение Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. (2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на: 1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро; 2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; 3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; 4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст; 5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; 6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3. (3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.“ 5. Създава се чл. 267а: „Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.“