Национална политика

По данни на Евростат от 2017 г. 19% от българите обявяват наличието на здравословни проблеми, което затруднява обществената им активност, а всеки пети българин над 16-годишна възраст има дълготрайно физическо увреждане. Същевременно статистиката показва, че България е сред първите три страни с най-малък брой хора с трайни увреждания в работоспособна възраст. Близо 45% от българите над 65-годишна възраст имат трайни увреждания.

Равнището на заетост на хората с увреждания продължава да е едно от най-ниските в ЕС (39,5 % при средно равнище за ЕС от 50,7 %), като разликата е много голяма спрямо хората без увреждания (34,2 процентни пункта при средно за ЕС 24,2 процентни пункта).

Все още са налице много пречки, които не дават възможност на хората с увреждания да упражняват в пълен обем своите основни права, като тези пречки ограничават тяхното равноправно участие в обществото.

Гарантиране на възможностите за работа и заетост на хората с увреждания, както и предоставяне на адекватна подкрепа за работещите и работодателите, предвид на спецификата на тази част от работната сила е основно предизвикателство. Все още у нас не е достатъчно застъпена адаптивността и мобилността по отношение на работната среда, както и прилагането на гъвкави, иновативни и алтернативни методи за подкрепа на работното място за хора с увреждания, съобразно персоналните характеристики и съществуващите функционални ограничения.

Стратегическа и нормативна рамка в България

Политиката по заетостта на хората с увреждания е разработена в Националната стратегия за хората с увреждания и основно в два закона - Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).

1. Стратегическа рамка

Национална стратегия за хората с увреждания за периода 2021-2030

Изпълнението на стратегията се очаква да допринесе за създаването на по-добри условия и възможности на хората с увреждания да упражняват правата си и да участват в отделните сфери на обществения живот равноправно с останалите български граждани.

Една от основните цели на документа е да се създадат подходящи условия на труд на хората с увреждания чрез мерки, които си кореспондират с водещите политики за насърчаване на социалното включване, очертани в други стратегически документи и национални програми. Основните подходи за изпълнението са насочени към активиране на хората с увреждания за включване в пазара на труда, осигуряване на подходящи форми на заетост за хората с увреждания, повишаване на квалификацията и уменията им и гарантиране на адекватни условия на труд и работна среда.

В стратегията е застъпен и приносът на социалната икономика, която спомага за обединяване на икономическия и социалния ресурс за преодоляване на социалната изолация и води до намаляване на риска от бедност и социално изключване, до устойчивост на мерките в сферата на социалната политика, чрез осигуряване на заетост на лица от уязвимите групи, включително хора с трайни увреждания. В сферата на заетостта социалните предприятия предоставят услуги, свързани с насърчаване възможностите за заетост и кариерно развитие за хора с увреждания, продължително безработни лица и други уязвими групи лица на пазара на труда, както и предоставянето на съдействие при насочването към работно място, осигуряването на заетост и завръщане към работното място. В стратегията е изведена мярка за насърчаване на възможностите за самостоятелна заетост, предприемачество и стартиране на самостоятелен бизнес, както и стимулиране на заетостта на хората с увреждания в специализирана, подкрепена и защитена работна среда чрез инвестиции за гарантиране на достъп и адаптираност до работното място. Друг акцент е поставен върху създаване на условия за подобряване на конкурентноспособността на специализираните предприятия и кооперации, в това число и на защитените предприятия.

Стратегията ще се изпълнява до 2030 г. чрез планове за действие. Наблюдението и оценката на изпълнението на стратегическите цели ще се извършва от Министерството на труда и социалната политика на базата на получената информацията от ресорните министерства, институции и организации, а резултатите от наблюдението ще се представят в доклади за одобрение от Министерския съвет.

 

 

2. Нормативна рамка

Закон за хората с увреждания (ЗХУ)

Законът за хората с увреждания (ЗХУ) е основният нормативен акт, гарантиращ правата на хората с увреждания, в сила от 01.01.2019 г. Заетостта на хората с увреждания, съгласно раздел Трети на Закона за хората с увреждания, се осъществява в обичайна работна среда, специализирана работна среда и защитена работна среда.

Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта осъществяват политиката по заетостта на хората с трайни увреждания, като съвместно с други заинтересовани страни разработват и предлагат за финансиране и реализиране програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности чрез социално-икономическа интеграция на хората с трайни увреждания (чл. 36, ал. 1). Програмите и мерките имат за цел да предоставят средства за стимулиране на работодателите, които разкриват работни места за наемане на хора с трайни увреждания (чл. 36, ал. 2). Регламентиран е квотния принцип за поддържане и устойчивост на работните места за хора с трайни увреждания, взаимстван от международната практика. Регламентирани са механизми за насърчаване на работодателите, ползване на стимули и преференции. Заетостта в обичайна работна среда предполага най-бърза социализация на хората с трайни увреждания и ще се подкрепя все повече, вкл. чрез иновативни подходи.

Агенцията за хората с увреждания управлява програми, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, в това число за финансиране на обичайни работодатели за осигуряване на достъп до работното място, оборудването или приспособяването му за лица с трайни увреждания и повишаване тяхната квалификация и преквалификация. В замяна на тази подкрепа работодателя се задължава да осигури заетост на хората с трайни увреждания за не по-малко от три години.

В Закона за насърчаване на заетостта са предвидени мерки в подкрепа на безработни лица за насърчаване и запазване на заетостта, предоставяне на услуги за посредничество при намиране на работа, за обучение на възрастни, за професионално ориентиране и др., включително за безработните хора с увреждания. Безработните хора с увреждания, регистрирани като търсещите работа лица, ползват услугите по заетостта, като не се допуска никаква форма на пряка или непряка дискриминация. Продължава прилагането на индивидуален подход. Ще се предоставят подходящи услуги по заетостта с оглед съдействие за своевременното устройване на работа, съобразени със специфичните потребности, здравословно състояние, придобити образование и квалификация, др.

Разпоредбите за реда и условията за предоставяне на финансови стимули за работодателите, които разкриват работни места за хора с трайни увреждания се съдържат в Закона за насърчаване на заетостта (чл. 30а, чл. 36, чл. 43а, чл. 51, чл. 52).

Ежегодно в националните планове за действие по заетостта се включват програми/проекти и насърчителни мерки за обучение и заетост за насърчаването на работодатели да наемат на работа безработни хора с увреждания. Съгласно законодателството в областта те могат да участват без ограничения при устройване на работа на първичния пазар на труда, във всички програми и мерки за обучение и заетост от Закона за насърчаване на заетостта, и в обучение на възрастни, както и по проекти, финансирани от Европейските инвестиционни и структурни фондове и проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори, при условие, че отговарят на изискванията за включване.

В Закона за насърчаване на заетостта се съдържат изрични разпоредби, които непосредствено се отнасят до трудовата реализация и закрилата на лицата с увреждания:

 

  • Специализирани мерки, които стимулират работодателите да наемат лица с намалена работоспособност и специфични изисквания към работните места:

Ø  Субсидиране на работодатели за всяко разкрито работно място, на което са наети безработни младежи с трайни увреждания (включително военноинвалиди, както и младежи от социални заведения) и други лица с увреждания за определени периоди от време не повече от 12 месеца;

Ø  Субсидиране наемането на безработни лица с трайни увреждания, включително военноинвалиди, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца;

Ø  Субсидиране наемането на безработни лица с трайни увреждания за не по-малко от 3 и не повече от 12 месеца, като се предоставят суми в размер до 75 на сто от допустимите разходи за периода на субсидиране.

  • Подпомагане на включването на лица с увреждания в специализирани национални програми за заетост;

 

В Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, Правилника за неговото прилагане и Методиката за оценка на социалната добавена стойност, заетостта е намерила широко място. Развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл ще подобри достъпа до заетост и обучения на хората от уязвимите групи, ще създаде условия за повишаване на техния жизнен стандарт и ще намали социалното неравенство. В закона се урежда реда и начина, по който ще бъдат разкривани и ще съществуват социалните предприятия и насърчителните мерки, с които държавата ще подпомага тяхното създаване и развитие. За да бъде определено като „социално“ дадено предприятие е необходимо част от средносписъчния брой на персонала, да са лица от уязвими групи, сред които и хора с трайни увреждания.