Прилагане на Наредбата за трудоустрояване от специализираните предприятия и кооперации. Отстраняване на грешки и защита от санкции, които контролните органи на Главна инспекцията по труда могат да налагат.

Съгласно чл. 13, ал.1 от  Наредбата за трудоустрояването: На трудоустроени работници или служители с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност освен изработеното по трудови норми и разценки за здрави работници или служители се заплаща допълнително месечно възнаграждение, чийто размер зависи от степента на намалената работоспособност, както следва:

 

          1. с над 90 на сто трайно намалена работоспособност - от 40 до 60 на сто;


          2. със 71 до 90 на сто трайно намалена работоспособност - от 30 до 50 на сто;

 

          3. с 50 до 70,99 на сто трайно намалена работоспособност - до 30 на сто.

 

          Ал.2. Размерът на допълнителното възнаграждение по предходната алинея в зависимост от степента на намалената работоспособност се определя в проценти поотделно за всяко лице при постъпването му на работа от комисията по рехабилитация в предприятието, включително и за лицата, гледащи лица с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, включително деца на възраст до 16 години с над 90 на сто трайно намалена работоспособност (социална адаптация).

 

          Ал.3.  Допълнителното възнаграждение по ал. 1 и 2 се изплаща от средствата за рехабилитация и влиза в брутното трудово възнаграждение.

 

          Чл. 14, ал.1. Допълнителното възнаграждение по ал. 1 на предходния член се изчислява:

 

  1. за работещите в предприятието - в процент от месечната заплата за действително изработеното време;

 

  1. за работещите надомно - в процент от условната месечна заплата. Условната месечна заплата се получава, като възнаграждението за изработеното за месеца по норми и разценки за здрави работници или служители се разделя на дневната ставка, намалена с процента на загубената работоспособност и получените работни дни се умножават по дневната ставка.

 

          Ал.2. В размера на месечното възнаграждение, според изработеното се включва и полученото от надомниците възнаграждение за получаване в предприятието на суровини, материали, полуфабрикати, заготовки и др. и за предаване на готовата продукция в предприятието.

 

          С оглед съдържанието на чл. 13 и чл. 14 от Наредбата за трудоустрояването, на трудоустроени работници или служители с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност освен изработеното по трудови норми и разценки за здрави работници или служители се заплаща допълнително месечно възнаграждение. Като се отчитат и разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – чл. 3. Брутната работна заплата се състои от:

 

  1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;

 

  1. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;

 

  1. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.

 

        Следва изводът: Трудовото възнаграждение по чл. 13 и чл. 14 от Наредбата за трудоустрояване е вид нормативно определено допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, което се изплаща на посочените в тези разпоредби трудоустроени служители в допълнение на основаната работна заплата и заедно с нея и с допълнителното трудово възнаграждение за стаж и опит формират брутното трудово възнгаржадение.

        С оглед вида на системата за заплащане на труда, правно-организационната форма на работодателя и качеството/статута на съответния служител са възможни няколко варианта:

 

        А. Вид на система на заплащане на труда:

 

  • При въведена повременна система – се следи времето, през което служителите работят, а не производителността им.

 

  • При система според изработеното, т.н. сделна система – в трудовия договор трябва да е посочена разценката или поне да се препраща към друг подписан между страните документ, от където да е видно какви и точно колко на брой детайла трябва да произведе работникът, за да получи пълен размер на основната си работна заплата, която не може да бъде под минималната за страната.

 

        Б. Правно-организационната форма на работодателя

 

        При работодатели, които не са кооперации – следва да се прилагат стриктно императивните правила на Кодекса на труда и при въведена сделна система за заплащане на труда, на служителите се заплаща уговорената минимална работна заплата винаги, когато те не са успели да достигнат изпълнението на месечната норма по причини, извън тяхното виновно поведение, т.е. не им се дължи основната заплата в пълен размер, само ако са извършили виновно нарушение – неуплътняване на работното време или отсъствие от работа.

        Ако те не са извършили виновно нарушение – тогава винаги се прилага чл. 267 от Кодекса на труда, трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост.

 

  1. За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение.
  2. При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя.

        (3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.